© 2017 Avinissima

  • White
  • White Facebook Icon

FInd us also here:

Особености на грузинското гостоприемство - I част

October 24, 2019

Виното е навсякъде в Грузия – не само на сватби и погребения, но и в поезията и песните, в киното и литературата, в архитектурата и в църквата, и то без превземки, претенции за излишен ритуал или какъвто и да билo снобски оттенък. Освен, че има уникално вино, Грузия е и забележително красива страна, сгушена в южните склонове на внушителните Кавказки планини.

 

Много държави, включително България, заявяват за себе си, че се намират на кръстопът между Изтока и Запада или Севера и Юга, но Грузия е една от малкото, които наистина могат да твърдят това. Топографията и климатичните условия на страната са изключително разнообразни: от почти пустинни земи в източната част до субтропични на запад по крайбрежието на Черно море; от стръмните, покрити със сняг планини на север, до меките долини и гори, спускащи се на юг към Турция.

 

Грузинската столица Тбилиси отстои на 880 км от Техеран и на 1392 от Варна. На север и на изток от нея е Русия, на юг – Турция. Съседки са й още Армения и Азербайджан. От другата страна на Черно море е Евросъюзът в лицето на България. Географското разположение на Грузия я поставя за някои институции в Европа, за други – в Предна Азия, за трети – и в двете.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Днешна Грузия се намира на териториите на античните Колхида и Иберия и на по-късните Царства на Картли, Кахетия и Имеретия, както и на древния Път на коприната, свързващ Китай със Средиземноморието. Към земите тук интереси са проявявали монголи и османци, а Персийската и Руска империи са ги владели. Династията Багратиони, която управлява грузинците от Средновековието до ранния XIX век и за която се твърди, че са потомци на библейския цар Давид, е една от най-древните царски фамилии, съществуващи и до днес.

 

Християнството стъпва в Грузия още през I век в лицето на апостолите Петър и брат му Андрей, ученици на Христос, но според легендите основател на грузинската църква е Света Нино, която пристигнала от Кападокия да покръства местните с кръст от лозови пръчки (!). През 319 г. християнството е обявено за официална религия на Царство Картли, а през 327 г.  – на Царство Иберия. През V век Библията се превежда на езика, създаден специално за тази цел – грузинския.

 

Грузинците (или картвелеби, както те наричат себе си) са южнокавказка етническа група, която произхожда от колхидците и иберийците, считани от Херодот за потомци на египтяните заради тъмната кожа и къдравите коси.

 

Страната си грузинците наричат „Сакартвѐло“ – земя на картвелите, а езикът, който говорят е картули. Коренът „карт-“ във всички тези наименования показва значението на Царство Картли за историята, духовността и идентичността на днешна Грузия. Самото име

„Грузия“ е екзоним, използван още от Средновековието. Едната теория е, че името предава близката връзка, която грузинците имат със Свети Георги Победоносец, другата е, че името идва от „Гурзан“ от арабско-персийски и сирийски източници – страна на вълците.

 

Грузинският език е един от древните на света и през вековете е имал три азбуки. Първата се появява през V век сл. Хр. вероятно във връзка с християнството. Използваният към момента вариант се нарича Mkhedruli и има 33 на брой малки (само) букви. Изписва се отляво надясно и изглежда поне толкова сложен и неразбираем, колкото и тайландският, но грузинците ни уверяват, че репутацията, която има езикът им, е по-скоро поради географската му изолираност, отколкото заради граматическата му сложност. Да пожелаеш просто добър ден би било прекалено опростено за грузинската история: поздравявайки се, грузинците си пожелават победа – Gamarjoba (Гамарджоба) или сутрин/вечер в мир – Dila/Saghamo mshvidobisa.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Прекалено лесно би било и просто да носиш фамилията на предците си, която в най-добрия случай да дава информация за поминъка им. В Грузия имената разказват не само кои са предците ти, но и от кой регион идват те и от коя етническа група са. Така например, наставката –shvili във фамилните имена означава „дете“ и, че семейството е от Източна Грузия; –dze означава „син“ и тези имена идват от Западна Грузия; на –ani завършват сванските имена от едноименната област в Северозападна Грузия и т.н.

 

Малко географски факти: Грузия има територия от 69 700 кв. км., а населението ѝ достига до 5 млн. Над 87% от територията се заема от планини и възвишения. На север – като естествена граница с Русия – са южните склонове на Голям Кавказ, на юг са Малък Кавказ и Арменското плато. Най-високият връх в Грузия е Шхара, висок 5068 м. Черноморското й крайбрежие обхваща 310 км.

Безспорно е рядкост толкова малка страна да се отличава с такова географско разнообразие, а от друга страна, планини, море и древна история имат много държави (самите ние живеем в такава). Това, което впечатлява дълбоко и кара десетки хора да се връщат в тези земи, са грузинците и неповторимата им култура на гостоприемството и изобщо отношение към живота, семейството и приятелите. В Грузия се смята, че гостът е пратеник на Господа и дар от Бога и, ако успеете да се потопите малко под туристическата повърхност, ще разберете, че местните наистина го вярват.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Грузинците не сядат просто на маса, те сядат на supra, която от 2017 г. е в списъка с 48 други елемента от нематериалното им културно-историческо наследство – нещата, които не могат да бъдат описани, а трябва да бъдат преживени. Supra на грузински означава покривка за маса и произхожда от арабското sufra и турската sofra. Но супра не е просто трапеза или пиршество, тя е неотделима част от социалната култура на Грузия със свои правила. Угощението се води от тамада, който е отговорен за тостовете и ръководи трапезата. Той се посочва от гостите или домакина и освен с ораторско майсторство, трябва да разполага със завидна способност да „носи“ на алкохол, без да се напива.

 

Тамадата винаги открива пира с тост за Сакартвело (за Грузия), следва тост към Господ и после – един общ към най-почитаните хора в стаята: гостите. В течение на супрата, той въвежда всеки един тост, предлагайки темата, като говори известно време по нея. Гостите вдигат чашите си, но не отпиват, а изчакват тамадата да приключи и подхващат тоста, обикновено в посока, обратна на часовниковата стрелка. Който желае да вдигне тост, го прави и пресушава чашата си, който не желае, казва няколко лични думи и също я изпива. Тамадата пие до дъно при всеки тост, а гостите решават сами дали (могат) да се справят с тази задача или желаят да го извършат само при собствения си тост. Каквото и да решат обаче, важно е никога да не отпиват от чаша, пълна на по-малко от половината (това е и причината за честото допълване на чашата в Грузия, включително в ресторантите). Яденето по време на тостове е абсолютно приемливо, но не и говоренето. След като цялата маса се е изказала по темата на даден тост, тамадата предлага нова наздравица и всичко започва наново. Празничните супри могат да продължат едно или дори две денонощия, а обичайните събирания със семейство и приятели – минимум 5-6 часа.

 

.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Очаквайте втората част от материала ни за Грузия, в която ще ви разкажем за грузинската кухня и вино. Gaumarjos!

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload