© 2017 Avinissima

  • White
  • White Facebook Icon

FInd us also here:

Бяло или червено? Въпрос на личен избор

March 1, 2019

 

Един от най-често задаваните въпроси в света на виното е: „Кое е по-доброто? Бялото или червеното вино?“ Отговорът на този въпрос е труден, защото веднага трябва да се запитаме и как дефинираме по-доброто в случая? Като по-полезното, по-вкусното, по-престижното или пък по-скъпото?

 

Сигурно сте чували, че единствената песен в бaлканския фолклор за бялото вино е тази, в която се пита защо бялото не е червено. За това твърдение има географско и климатично обяснение (България е страна на червеното вино), но нека все пак го оставим там, където му е мястото -  във фолклора - и да погледнем към модерния 21 век на виното.

 

 

Бялото вино е всичко друго, но не и безхитростна алтернатива на червеното, когато го няма или навън е прекалено горещо за него. То предлага изключителна палитра от стилове: тихо или пенливо, от сухо до десертно, с висока или с ниска киселинност, с или без дъб.  Ароматите на белите сортове са изключително разнообразни: растителни, цветисти, минерални и опушени. Големите бели вина могат да отлежават с десетилетия (шампанско, бяло бургундско, ризлинг, Шабли).

 

Къде е предизвикателството в правенето на бели вина от световна класа?

 

Висококачествени бели вина могат да се получат само в райони с достатъчно хладен климат, който да позволи бавното и пълно узряване на гроздето (постигането на такъв резултат става все по-трудно с напредване на глобалното затопляне). Прекалено високите температури „изгарят“ ароматите и свежестта в гроздето и сортове като ризлинг, гевюрцтраминер и совиньон блан разочароват, когато идват от области с горещ климат. Дори топлолюбиви сортове като вионие, чиято родина е горещата долина на Рона във Франция, дават по-добри резултати от високо разположени, проветриви лозя, в които температурите са по-умерени.

 

 

 

Белите сортове искат повече грижи и в избата, като контрол на температурата на ферментацията и на достъпа на кислород по време и след нея, температурно стабилизиране, бистрене, филтриране и т.н.

 

 

Червеното вино като че ли има сериозни предимства пред бялото, базирани главно на историческа слава, потенциал за отлежаване, цена, инвестиционна стойност, дори и евентуални здравословни аспекти. Но дали това е така?

 

 

Историята на червеното вино

Интересно, но факт е, че великите вина на Античността и Средновековието са бели! Едва от 18 век насам червените излизат на преден план и заемат мястото на „Крале на вината и вина за крале“. Пак през 18 век се създават великите шата от Бордо, които днес се търгуват с борсови индекси и окончателно се класифицират великите бургундски тероари, които днес са във финансовите възможности на не повече от 100-тина човека на света. През 19 и 20 век се раждат великите италиански вина (Тоскана и Пиемонт) и Калифорния и Австралия дават заявки за сериозно качество от името на т. нар. Нов свят (страните извън Европа).

 

Малко за потенциала на виното

Една от най-честите критики към белите вина е липсата им на потенциал за отлежаване. На първия ни уебинар за винена култура, на който разгледахме бялото вино и розето, развенчахме този мит, но въпреки това трябва да се отбележи, че 95% от вината в колекциите са червени. Най-често купуваните вина за дълголетни колекции са топ-вината на Бордо и Бургундия, някои изби от Италия, Австралия и Калифорния. Едни от най-дълголетните сортове са каберне совиньон, мерло и сира: именно тези, които имат по-плътни тела и повече танини.

 

 

 

Дали виното трябва да е скъпо?

Само белите вина от Кот д‘Ор в Бургундия държат цени, съизмерими с тези на гореспоменатите червени вина, най-често купувани от колекционерите по света. Цената на придобиване на тези вина започва от 300 евро нагоре, достигайки до рекордни суми от рода на 3000, 4000 и повече евро за една бутилка от 750 мл.

 

Виното като инвестиция

Нерядко винени колекции се създават с инвестиционна цел. За успешното препродаване на винени колекции в тях не трябва да има експериментални вина, чиито потенциал не е известен. Вината в такива колекции са различни реколти на 5-те най-високо класифицирани шата от Бордо: Шато Марго, Шато Лафит, Шато Латур, Шато Мутон-Ротшилд и О-Брион, както и тези на Домейн Романе-Конти от Бургундия, допълнени от иконичния австралийски шираз Grange на избата Penfolds.

 

 

 

Здравословни аспекти

На този етап единствено за умерената употреба на червено вино може да се каже, че би могла да е полезна за здравето на хората и по-точно за сърдечното им здраве. Танините на червеното вино не позволяват оксидацията на холестерола, чрез което се намалява опасността за отлагания по вътрешните стени на кръвоносните съдове, които са водещата причина за инфаркт и инсулт. Отново танините, в комбинация с алкохола, предотвратяват образуването на кръвни съсиреци и дори могат да предизвикат разширение на кръвоносните съдове.

 

 

 

В България любовта към червеното вино има своето логично обяснение: климатът и почвите в страната ни са много по-подходящи за червено вино: такава е и винената ни култура. Интересните ни местни сортове са червени и логично  впечатляващите вина, които идват от България са червени. Дали сме подслон и на много от интернационалните сортове, някои от които се получават изключително добре на местна почва.

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload