Suche
  • Irina / Yana

ЖЕНИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ВИНО V: НАТАЛИЯ Винарско имение Драгомир

Завършила съм Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, със специалност „Технология на виното и високоалкохолните напитки“ през 1993 година. Оттогава работя във винарската промишленост на България като стажът ми преминава през Винарските изби Ветрен и Брестник (отговорен технолог) и Загрей, където съм участвала в изграждането и пускането в експлоатация на избата. От 2007 година заедно със съпруга ми Константин Стоев и приятеля ни Валери Мектупчиян представляваме екипът на Винарско имение Драгомир.

През периода 2003 – 2009 година бях председател на Съюза на енолозите в България и като мое и на колегите ми постижение отчитам, че създадохме курсове по органолептичен анализ, организирахме различни конкурси, възродихме периодичните винени дегустации за специалисти и любители. Участвам в дегустационните комисии на конкурсите „Винария“, „Винен индекс“, „Винен граал“, на Районната Лозаро-винарска камара, на виненото списание „Бакхус“. Лектор съм на тематични майсторски класове. Работя във всички сфери на винарството от проектирането на винарни през създаването на лозето и виното до маркетинга и търговията.

Мисля, че с любовта си към виното заразявам много любители, с които ежедневно сверяваме винарските си познания.

Като консуматор обичам да експериментирам с дегустация на вина от различни страни и сортове, страст са ми вертикалните дегустации (дегустации на едно вино от различни реколти, б.р.). Посетила съм много от популярните винарски изби в Европа, от чиято история и работа черпя вдъхновение. Долината на Дуро в Испания и Тоскана в Италия са ми любими.

Майка съм на двама сина - Димитър и Михаил - които мисля, че ще продължат започнатото от нас. Димитър е част от екипа на Драгомир от няколко години, а Михаил, макар и тийнейджър вече знае доста за виното и участва в работния процес.

Какво е виното за теб?

Всичко – моето минало, моето настояще, моето бъдеще…. Това, което съм аз го дължа на виното и на обстоятелствата около него, които са ме изградили като личност. То е нещото, което ми дава приятелства, усмивки, удоволствия, пътуване и всичко положително, което удовлетворява човек. Също така ми дава и очаквания, и нов шанс - ако съм сбъркала някъде да го поправя през следващия гроздобер.

Защо точно вино, а не кафе, уиски или джин например?

Другата ми любима напитка, освен виното, е кафето, но колкото и да искам тя да измести виното, не може да го направи.

Виното има да извърви толкова дълъг път докато стигне до чашата ви и да започне да разказва своята история. От мисълта на някой, когато минавайки през едно поле е видял в него красиво бъдещо лозе, от събирането на парцелите земя, за да го превърне в реално такова, до засаждането, първия гроздобер, първото вино, първата усмивка на задоволство от опитването му, първото споделяне на радостта от това. И така всяка следваща година, тръпнейки в очакване на новата реколта – ще бъде ли тя същата или по-добра. Такива истории може да разказва само една напитка и тя е виното, а аз като добър разказвач избрах НЕГО.

Кой кого откри: ти - виното или то - теб?

Открихме се и откриваме взаимно. Най–напред аз – него, вярвайки, че това ще бъде любопитен и интересен път в живота, а по- късно и то - мене, когато разбра, че в мое лице има верен и сериозен защитник и популяризатор. Дори и заклети „невинопиещи“ хора ще накарам да го заобичат, е може би не толкова, колкото аз, но поне ще го забелязват по рафтовете в магазини, по масите в ресторантите, а някои ден ще се осмелят и да му се отдадат. Приела съм популяризирането на виното като моя мисия, която смятам, че отстоявам и защитавам с усмивка, знание и професионализъм.

Мислиш ли, че в България има двоен стандарт по отношение на заплащането и възможностите за реализация на жените?

Нямам много информация за това, но мисля, че все още има селективен избор ако за една позиция трябва да се назначи мъж или жена. Например, ако жената е млада и й предстои да става майка, биха предпочели мъжа. Като мениджър на нашата фирма аз бих предпочела жена за дадени позиции, защото сме по–детайлни, прецизни, изпълнителни, отговорни. Не бих ощетила жена с по- малко възнаграждение само заради пола, напротив, бих я стимулирала.

А специално във винения бранш?

Във винения бранш вече има много утвърдени жени специалисти и дори като се замисля, в момента повечето от успешните фирми в България се ръководят от жени. Което от своя страна показва, че винарството не е запазена територия само за мъжете. Да, има манипулации в производството, които са непосилни физически за жените, но пък има и такива като дегустацията , където е доказано, че жените са по- добри.

Също така вече има много пишещи за вино жени и маркетинг специалисти – все пак виното не е само производството.

Как се роди идеята за Драгомир и къде се намира винарната в момента по отношение на идейното си развитие? Също така, разкажи ни малко повече за новата изба. Откриването й съвпадна с карантинния период, но все пак това е проект, заслужаващ внимание. Досега има много малко толкова архитектурно амбициозни изби в България. Какво е специалното в нея?

Новият ни дом е толкова дълго чакано от нас място! Идеята се бе зародила отдавна, но през 2006 година регистрирахме фирмата и започнахме да планираме бъдещето. С Константин и Валери решихме, че е време да направим нещо свое, за да развием свой собствен стил вино. Започвайки от сериозна работа с гроздето, минавайки през прецизна винификация и съзряване и всичко това да се пресъздаде и във визуалния облик на виното. Да поемем както позитивите, така и негативите на работата. С Коси вече имахме по петнайсет гроздобера зад гърба си, натрупани знания и умения, авторитет.

Избрахме село Драгомир заради почвено- климатичните условия. Месеци наред обикалях по къщите в селото, за да издирвам собствениците на имотите, които харесахме за мястото на новата винарна. Успяхме да оформим подходящ терен и започнахме проектирането. Знаехме, че това ще отнеме време, а ние бяхме нетърпеливи да направим собственото си вино (качествено грозде имаше в изобилие) и затова решихме да намерим временно място – така първите две реколти са винифицирани на открита площадка в село Братя Даскалови. През това време проектът се завърши - прекрасен и съвършен, и ние с нетърпение чакахме да бъде финансиран по Европейските програми, за да започнем строителство. За съжаление, това отне близо две години, в които правейки вече собствено вино и опитвайки се да го предлагаме на пазара, разбрахме , че трябва да намалим обема на производство, да се съсредоточим върху това което умеем особено добре - личното отношение към клиента, и да насочим вниманието още повече към дегустациите. За да успеем в това ни бе нужно място, което без излишна помпозност да дава визия на нашите вина – така се преместихме в Пловдив, където на шега винифицирахме десет гроздобера. Това бе времето, в което името ДРАГОМИР стана символ на качество и уважение, респект към професионализма ни и показахме, че не само в лъскаво шато се създава добро вино.

През 2014 се отказахме (поне засега) от строителство в село Драгомир и започнахме проектиране на новото ни място в село Брестник. Отворихме вратите на старата винарска изба с доста носталгия, защото и Константин, и аз имаме по няколко гроздобера като млади технолози тук. Проектирахме новата винарната на терен съобразен и подчинен изцяло на изчистена модерна визия и технология на винифициране. С възможност за провеждане на дегустации на различни места в производството. Едновременно работехме в Пловдив и строяхме в Брестник.

И така до тази година, когато през месец май трябваше да направим ГОЛЯМОТО ОТКРИВАНЕ НА НОВИЯ НИ ДОМ, но, уви, сценарият се промени. Както останалите винари изпаднахме в състояние на безтегловност за известно време - нещо, толкова дълго чакано бе на ръба да не се случи, а и ние като изба сме пряко насочени към работата на ресторанти, хотели, винени магазини и когато те са затворени – няма как и ние да се чувстваме добре.

В новата винарна даже имахме запазени дати за дегустация отпреди година, защото това ще е другото, което искаме да развиваме успешно - добри презентации, вечери с гост готвачи, кулинарни презентации между приятели и други идеи, за които ще научите скоро. Сега вече сме почти готови и с нетърпение чакаме да се развихрим, както ние умеем. Или както се шегувахме с нашия приятел и дизайнер на етикети Йордан Желев при ребрандирането на две от основните ни серии вина – PITOS и SARVA - затворихме кръга и сложихме пръстовия отпечатък. Вече сме по - спокойни, уверени, че сме направили бавни, но правилни крачки до тук и остава да крачим напред с усмивка. Защото бизнесът с вино е бизнес на търпеливите хора.

Лозята ни - 240 дка в село Свирково – засадени през 2017 и 130 дка в Белащица - са другото ни силно оръжие в ръцете. Преобладаващите български сортове – рубин и мавруд и умелата ни работа с тях през годините ни правят още по– спокойни по пътя ни.

Има ли други дами в екипа на Драгомир и какви са техните отговорности?

Да, от една година част от екипа е Мирослава Делчева – наша колежка, доктор, франкофон , която отговаря за качествените анализи на виното, технологичните детайли и ми е помощник в дегустациите.

Мира е умна, усмихната, любознателна и мисля, че се очертава като един много добър наш последовател. Разчитам много на нея и правя всичко възможно да я развивам, така че да остане с нас.

Трудно ли е да бъдеш жена в тази професия? Кои са най-съществените предимства и недостатъци?

Сега като се замисля върху въпроса – би трябвало да е трудно, особено когато жената е и майка, и то най- вече заради ненормираното работно време (като млада техноложка съм има по 17-19 часа работен ден/нощ) и съобразяването на семейните и майчини ангажименти с нуждите на гроздето и виното, особено по време на гроздобер. Но аз винаги съм имала хора, на които да разчитам на помощ за децата и затова не съм изпитвала трудности, а съм нямала търпение да отида отново на работа.

А предимствата са повече – чрез виното срещаш повече хора, създаваш нови приятелства, усмивки на лицата на хората, когато са доволни от това което им наливаш в чашата.

Виното запазена територия ли е? За кого? Какво мислиш за представянето на жените на винената сцена в България?

Виното може да бъде запазена територия на всекиго, който прояви интерес към него. Може да бъде запазена територия за търпеливите, любознателните, работливи хора. Тези, които имат воля стъпка по стъпка да го следват в израстването му.

Има ли винена култура в България? Трудно ли се предава винено знание от жена?

Когато започнах да се занимавам с вино, то се делеше на бяло и червено. Сега нещата изглеждат по-различно. През изминалите години хора, приели като мен виното за мисия, започнаха по различен начин на увличат последователи и малко по малко се разширяваше кръга им и знанията им. Това най- много се вижда по винените изложения – има все по-адекватни въпроси, детайлно навлизане при изследването и дегустирането на виното. Надграждане на знанията. Да, това не е бърз процес, но има светлина в тунела, а за винопроизводителите един знаещ и търсещ клиент е нещо много по-предизвикателно от обикновен винопиещ клиент.

За това изграждане съм благодарна на всички колеги – производители, сомелиери, винопишещи, маркетолози, търговци, които отделят най- вече време, за да работят в тази посока.

Винознание се предава еднакво трудно и еднакво лесно както от жена, така и от мъж. Но затова има едно много важно условие – предаващият да е подготвен достатъчно теоретично и практически и да бъде умел преподавател.

Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?

Доста перипетии преминахме, доста вино изпихме, доста километри пропътувахме, за да покажем нашето вино, но като че най– тежко изживях решението ни да не реализираме проекта ни в село Драгомир, защото както и по-горе написах бяхме направили съвършен проект. Но както казват хората – всяко зло за добро – и сега, на прага на откриването на новата ни винарна, съм дори благодарна, че не го направихме там, а сменихме мястото и сме толкова близо до Пловдив и до възможността да сме част от един сериозен винен регион.

Коя е Наталия, извън винения контекст?

Тук предпочетох да се видя през погледа на трима човека:

Мирослава Делчева – част от екипа на Драгомир:„Неповторимо съчетание от желязна воля, несломима енергия и елегантност. Откривател и създател на красивото. Безкомпромисно стремяща се към съвършенството във всичко около нея. Вихрушка от идеи, проекти и мечти. Боец, съхранил една женствена грижовност и чувствителност. Търпелив учител и интересен събеседник.“

Дора Генова - приятел, собственик на „Геслин“: „Натали е ураган, който с невероятната си енергия и стремеж към съвършенство увлича, мотивира всички около себе си, ако е необходимо бута, влачи и тегли тези, които не могат да се движат с нейното темпо, но постига съвършенството, към което се стреми.

В професията си е маниакално прецизна, непрестанно се развива, защото виното е развитие цял живот и заразява всички около себе си да консумират виното не само с удоволствие , но и с разбиране. Тя изненадва непрекъснато с ентусиазма си да твори, създава красиви неща, да се изявява като певец, артист във всякакви ситуации. От нея извира настроение и бързо става център на компанията. Реди, преобразява пространството около себе си по неочаквани начини, украсява всяко кътче и променя. Дори и плевня би превърнала в уютно място за пребиваване.“

Малин Вълчинов - партньор , собственик на „Артистико“:

„Желязната лейди. За мен е клиент, който знае какво иска и знае как да го постигне . Очарован съм от безупречното планиране и замаха , с който се движи. Силата й позволява да е изключително толерантна и никога да не съди прибързано хората. Страстта, с която говори за виното е заразяваща. Тя е от професионалистите в този свят, от които има какво да се научи.“

Кой / какво те вдъхновява?

Позитивните хора – тези, които дори и при трудности се усмихват, минават през проблема и излизат от него още по– уверени. Вдъхновяват ме усмивките и успехите на синовете ми, срещите с приятелите ми. Зареждам се много от пътувания, цветовете и цветята (дори съм проходила, когато татко е влязъл в къщи с букет цветя за мама и аз съм пристъпила да го хвана), красивата природа- обожавам облаците, изгревите - всяко ново начало на деня и залезите (приключен е още един смислен ден). Дори наскоро се шегувах, че ако ме видят някъде отбила по пътя – значи съм се заплеснала по някой облак или цвете.

А кое най-много ме изкарва извън равновесие: изразът „това не може да стане“. Тогава идва моят миг – като истински Козирог да докажа на някой, че няма невъзможни неща. Дразня се от мрънкащи, хленчещи и не знаещи какво искат хора, от безхаберието, безотговорността и мръсотията.

Кое е любимото ти вино, което те описва най-добре като личност и на което би се наслаждавала дълги години?

Смятам, че няма да учудя никого, който знае за Драгомир, когато кажа PITOS. Това е първият бранд , които създадохме. Малкият ми син Михаил бе на няколко месеца, когато се ровех (а той беше в количката) в музея на моя роден град Септември, за да намеря подходящо име за първото вино, което аз и Константин ще направим заедно. Така се появи името ПИТОС – тракийският керамичен съд за вино, в което нашите предшественици по тези земи са ферментирали и съхранявали вината. И така, както този съд пази историята на вината, съхранявани в него, така и нашето вино във всяка следваща реколта се доближава до това , което винаги съм искала да наливам в чашата си – богат , завладяващ аромат, който при всяко следващо завъртане на чашата се разлиства пред теб. Достатъчно полежал в бутилката, за да запълни вкуса ти със сочност, зрялост, енергия, създава радост и спомени. Кара те да посегнеш към бутилката отново и отново. Създава впечатление на строг винен господар, а е толко укротен и податлив на обич.

Купаж от рубин, мерло и каберне совиньон – три винени стожера, които в правилната комбинация са готови да разгърнат напълно потенциална си.

Такава съм и аз - когато намеря правилните хора до мен и усещам тяхната подкрепа съм готова на всичко. С това вино се оприличавам най- точно – мощ, енергия, но и елегантност и топлина.

С какви винени проекти ще бъде изпълнена 2020 в контекста на актуалната ситуация?

Ако нещата се успокоят и влезем в нормален ритъм на работа, разбира се, че най-същественото нещо ще бъде да направим официалното откриване на винарната, може би през септември, канейки хората освен на чаша вино и на гроздобер. Ще се опитаме да развием кулинарните курсове при нас и вечери с приятели. И за да завършим позитивно, ще кажа: „След всяка нощ идва ден и след всеки залез идва изгрев.“

НАЗДРАВЕ и до среща при нас!

© 2017 Avinissima

FInd us also here:

  • White
  • White Facebook Icon