Suche
  • Irina / Yana

ЖЕНИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ВИНО IV: ЦВЕТЕЛИНА (Хараламбиеви)

Цветелина Стоянова е винена съпруга, член на семейство Хараламбиеви, съсобственик и съмишленик в общата винена идея на семейна изба Хараламбиеви. Родена е в стар винен регион – Плевен, прекарва щастливото си детство край реката в село Садовец или тичаща по поляните с кучето си, или хванала някоя книга, но отново четейки я в лодката край реката. Свързана с природата още от малка, често ходи с баба си на малкото семейно лозе да помага, но тогава все още дори и не подозира, че след време лозарството ще навлезе в живота й трайно и ще се превърне в начин на живот. Ученолюбиво дете, съвсем естествено отива да учи в големия град – завършва Държавната финансово-стопанска гимназия в Плевен, продължава своето образование по Индустриален мениджмънт в ТУ-София. Прекарва няколко лета в САЩ, който опит смята за определящ за нея по отношение на дисциплинираност и упоритост. И на един етап от живота си отново се връща в родния Садовец, където среща Димитър Хараламбиев – млад предприемач, тъкмо засадил лозе край селото … И щастливата случайност създава още по-щастлива винена симбиоза, която вече 10 години отъпква пътеките на лозаро-винарството в региона. Двамата стъпка след стъпка, съвсем премерено, изграждат лозарското стопанство на Хараламбиеви и вървят уверено към реализиране на винените си идеи, като 2019-та излизат първите вина на избата, срещнали много положителни оценки от публика и критици. Освен красиви лозя, докато чака те да навлязат в оптимална възраст за плододаване, семейството не губи време и създава и 3 красиви деца. И макар заета с грижи по тях, Цвети не спира (и както твърди никога не би могла вече да спре) и да учи за вино – в момента е студент по Технология на виното към УХТ-Пловдив и подготвя своя WSET Advanced Level.

Kакво е виното за теб?

Допреди да срещна моят спътник в живота, моят Митко, онази хубава случайна среща на село край лозята (имаше един филм с подобен сюжет), аз никога не бях опитвала вино, различно от домашно произведеното на баща ми – не, че не беше хубаво и то, не че не си го спомням като усещане и днес, но аз се влюбих във виното като срещнах Митко и лозята … и 10 години по-късно вече знам, че тази любов е от онези вечните. Вече не мога да си представя животът ни без вино, не мога да си представя, че ще си легна вечер без книга, статия или филм за виното. Една необятна среда, в която нямах нищо против да се гмурна и нямам нищо против да не спирам да я изследвам и изучавам. Виното стана мой спътник, цел, устрем, трепет, учител … виното стана начин на живот. (Вече и водата в чашата ми сутрин е подложена на оценка на външен вид, на мирис и на вкус …)

Защо точно вино, а не кафе, уиски или джин например?

Защото съдбата ми така реши! Късметът на живота ми! Често обичам да казвам, че в този живот аз късмет съм извадила с две неща – с добри учители и с добър мъж, който пък за мое щастие е лозар и винар! И все пак имаше една сентенция, че късметът е среща на подготвения с възможностите и вярвам, че и виното извади добър късмет с мен 😊

Сигурно и джин успешно ще произвеждам и продавам, но вероятно няма да го обичам, както виното. А кафе обичам – много: до 5PM пия кафета, после рязко сменям на проби вина, но по нашите географски ширини не се отглежда кафе и може би това е достатъчна причина.

Кой кого откри: ти-виното или то-теб?

Както споменах, ние си се открихме взаимно по тривиалната схема Любов от пръв поглед и сме си много полезни един на друг – аз на виното и то на мен!

Как се роди идеята за Хараламбиеви? Къде се намира винарната в момента по отношение на развитието си?

Митко засади първото лозе съвсем с идея да задоволи личните си нужди да произвежда хубаво грозде и вино според неговите разбирания, което вино да се консумира от нас и приятелите ни. Съвсем като хоби. Но в Плевен! Регионът въобще не е избран случайно! Митко не е местен, но вярва, че неговото лозе трябва да е засадено точно в този стар позабравен винен регион. И го прави – намира терен, среща подкрепата и на местното население. Стана ясно, че с тези 100-тина декара лозе обаче нито ще успяваме да изпиваме виното, а то се получава добре и е редно да го споделим с по-широка публика, нито ще сме устойчиви в реализиране на бизнес идеята. Трябваше ни по-мащабна и смела крачка, няколко крачки … Засаждахме още и още лозя, учехме се да ги гледаме, много труд, много знания натрупахме – към днешна дата се грижим успешно за над 85 ха лозя на 4 различни терена – всяко със своя чар, тероарни характеристики, сортова структура и особености. Много опит натрупахме и във винопроизводството, години наред винифицирахме продукцията си от грозде в чужди изби, но това не можеше да доведе до търсеният от нас висококачествен продукт и вина с отличителен характер. Трябваше ни собствена изба – собствен винен дом, където да развихряме винените си идеи. Събрахме сили и през 2018-та година закупихме и реставрирахме старата кооперативна изба на с. Петърница, внедрихме модерно оборудване, намерихме точните специалисти, които да ни помагат по пътя към мечтаните вина, сформирахме работещ екип.

И днес, точно десет години след засаждането на първото ни лозе, мога спокойно да определя, че сме на кота 0 и семейна изба и лозя HARALAMBIEVI могат официално да обявят своя старт!

Няма да забравя първата ни поява на DiVino.Taste тази година – предизвикахме интересна реакция в посока „Кои са тези HARALAMBIEVI, защо имат толкова страхотни вина, а никога не сме чували за тях?“ … нямаше защо да се показваме до този момент, лозята трябваше търпеливо да се изчакат да влязат в оптималната си възраст, имахме какво да учим и в лозята и във винарната през тези години. Нашият поминък е бавен и иска търпение – едва нашите деца и внуци биха черпили от резултатите, но пък дотогава трябва да изградим здрави основи и да ги учим.

Има ли други дами в екипа на Хараламбиеви и какви са техните отговорности?

Нашият екип е със скромна численост и предвид естеството на работата – често тежка и многочасова, на студ и жега, сме заложили основно на мъжки екип. Аз съм единствената дама в организацията и ако някъде във вината ни усетите елегантност или някаква нежност, то вероятно ще се досетите откъде идва 😊

Предимно мъжка компания, но сезонните работници, онези пипкавите операции по гроздобер и сортиране на гроздето се извършват от жени.

Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?

Всяка крачка беше трудна, трънлив е пътят на лозаро-винаря в България, особено когато за семейството ти това е поминък, то те храни, не е просто спомагателен допълнителен имиджов бизнес - без особена подкрепа на Държава (лозарството е третирано на равно с всяко едно друго земеделско производство, а не можеш да сравняваш лозарство със зърнопроизводство например – лозарството е най-висша форма на земеделие с вложение на много повече труд и средства), без подкрепа на финансиращи институции, вечният проблем с липсата на качествена работна ръка в по-бедните райони. Все предизвикателства по пътя към появата на HARALAMBIEVI. Но може би най-трудно ни беше през периода преди изграждането на избата – когато не можеш имаш пълен контрол над нещата.

Трудно ли е да бъдеш дама в тази професия? Кои са най-съществените предимства и недостатъци?

О! Удоволствие е да си дама в този бранш! Аз съм щастлива, че българското вино има толкова жени, стоящи зад него и те всички изглеждат щастливи с това, което правят и техният труд и принос става все по-достойно оценен, а и потребителят също би следвало да е щастлив – не можеш да не усетиш, когато зад едно вино, зад историята на една винарна стои замесена и жена! Да, жените трудно ще преместим или измием един 2-тонен съд за вино, трудно ще подкараме трактора (макар, че и това съм правила), чисто физически понякога ни пречи нашата крехка природа, но по отношение на онези женски качества като женски усет, финес и факта, че жената винаги замесва и чувства в нещата, които прави, смело мога да твърдя, че българското вино има положително женско влияние. Като основно предимство да си жена в тази професия мога да посоча доказаните дегустационни и обонятелни предимства на жената - ние сме много по-сенсибилни в органолептично отношение към вината, сякаш вината ни говорят на по-разбираем език. Като недостатък може да се разглежда физическата ни невъзможност в някои дейности, защото лозаро-винарството е свързано с много тежък физически труд, но и това е преодолимо с добър екип и организация.

Мислиш ли, че в България има двоен стандарт по отношение на заплащането и възможностите за реализация на жените и по-специално във винения бранш?

Мисля, че жените на виното в България се радват на дори по-специално отношение и от колеги, и от потребителите на създаваните и предлаганите от тях вина. Талантът, трудът и вниманието на винените жени се оценяват по достойнство, особено като се отчете фактът, че често виноправененето е непосилно за една крехка жена дейност.

Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?

Ако трябва да обобщавам винено изминалите 10 години, то най-голямото предизвикателство, пред което се изправихме беше да съберем смелост да покажем за първи път пред публика една нова още млада реколта вина на голям винен форум какъвто е DiVino.Taste – това беше ход с две остриета: или щяха да ни харесат, разберат, усетят винената ни идеология, или щяхме да понесем погром и неодобрение от публиката още в зародиш. Новопоявяваща се изба, непознати лица в бранша, но с достатъчно добри достойни за показване вина. Поехме риска и си струваше – появихме се с гръм и трясък и вината, нашият 10-годишен труд срещнаха много симпатизанти и бяха разбрани. Така всъщност се появихме Цвети, Митко и нашия екип, всички обединяващи идеята HARALAMBIEVI. … И започва ново предизвикателство – да оправдаваме с всяка следваща реколта тези високи очаквания към нас! Аз лично не се безпокоя в тази насока

Виното запазена територия ли е? За кого? Какво мислиш за представянето на жените на винената сцена в България?

Безспорно имаме големи професионалисти – технолози, търговци, лозари мъже. Ние самите работим с технолози и търговци мъже. Но колко много вече станаха успешните примери на прекрасни жени технолози, на жени във винознанието (моя много любима сфера), на жени във винения маркетинг, жени, които пишат вдъхновяващи истории за вино … В този ред на мисли можем спокойно да кажем, че виното е запазена територия за знаещите, можещите да правят вино, находчивите, за тези с ясна концепция и идеология, която безусловно следват – па били те жени, или мъже. Но все пак, малко клиширано и позагубило смисъл, но „до всеки успял мъж стои една силна жена“ и не може да избягаме от факта, че жените сме по-красивата част на този свят и едно пенливо Шампан стои много по-изящно в една женска ръка. Затова се радвам, че винената сцена на България е толкова успешно украсена и завидно женско присъствие.

Има ли винена култура в България? Трудно ли се предава винено знание от жена?

Да, в България има винена култура и нивото й постоянно расте! Аз съм безкрайно обнадеждена, защото винаги съм смятала, че винознанието именно ще размърда положително бранша. И браншът бавно, но в добра посока се развива. През последните може би 5-6 години в България вече има достъпни обучения и то на световно ниво, вдъхновяващи статии се пишат за вино и винен туризъм; много се радвам, че вече имаме и винени подкасти, влогове. Аз самата не пропускам възможност, особено ако срещу мен стои една заинтересована публика, да „разпръсквам“ безвъзмездно винознание, доколкото самата аз мога. И българският потребител, особено в по-големите градове (може би тук е добре да отворя скоба, че е редно и за по-малките градове да помислим в тази посока и имам идеи за инициативи) вече знае какво иска от виното, което си поръчва, което му се сервира, следи дали е добре сервирано – той просто вече се учи да харесва вино и изисква … и тук срещаме друго предизвикателство --- доколко нивото в ресторантите може да поеме едни такива вече винено образовани потребители …? Инвестиция във винено обучен персонал е огромно преимущество. Често се шегувам (но то съвсем не е шега), че сървър без винен сертификат не бива дори да докосва вино, камо ли да го предлага и насочва избора. Непрестанни усилия трябват в тази посока, за да се задържи нарастващият тренд на винена култура у нас: курсове, образователни дегустации, винени събития, а ако техни лектори са жени е може би най-прекрасния сценарий, можем да изненадаме със знания, а и с красиво „обличане на виното в думи“.

Коя е Цвети, извън винения контекст?

Скоро май не са ме свързвали с друго, освен с вино и деца – аз изцяло съм посветена на тези две теми: семейството и виното в него, и виното и семейството на виното. Много се увличам по знанието, въобще не знам дали ще ми стигне живота да изуча всичките неща, които съм си планирала. А също обичам да рисувам, да пея, да творя разни пипкави неща 😊

Кой / какво те вдъхновява?

Вдъхновяват ме разходките из лозята и природата, особено реката, вдъхновяват ме децата и мъжа до мен, особено ми е важно да срещам тяхното одобрение и подкрепа; през годините са ме вдъхновявали и много хора от винените среди – добри примери, увлекателни лекции и вдъхновяващи лектори.

Кое е любимото ти вино, което те описва най-добре като личност и на което би се наслаждавала дълги години?

Не обичам да слагам вината в категории най-любими или не ми харесва, особено като се намеси и упоменаване на конкретна реколта, което според мен е редно … безспорно най-любими са ми нашите вина, те са като деца за нас, на сляпо мога да разпозная всеки съд от избата, мога да изживея наново направата на всяко едно от тях от първото зрънце, затова ще отговоря с конкретен сорт: Цвети е Пино Ноар! Неподправен Пино Ноар някъде от Бургундия Реколта 1986-та, понякога буйна, понякога тиха, но винаги красива и имаща какво да каже. Нежна, прецизна, елегантна … и както Пино Ноар се влияе от особено от тероара си, така и Цвети се влияе силно от обкръжаващата я среда и условия, затова се радва, че си е намерила точния „тероар“ семейство Хараламбиеви.

С какви винени проекти ще бъде изпълнена 2020?

Освен появилите се през 2019 серии, които съвсем отговорно трябва да затвърдим и през настъпващата 2020, есента ще се появят невероятни северни червени винени попълнения – особено съм вперила поглед в Каберне Фран и Рубин – много сортови, много комплексни, а също така сме подготвили и нови винени проекти – по-нестандартни интересни прочити на местни сортове, нещо с балончета, нещо с повече остатъчна захар, някои нечувани в България сортове в лимитирани серии. Въобще с нетърпение очаквам новата гроздоберна кампания, а с още по-голямо нетърпение очаквам да преминем успешно пред Covid-19 и да си върнем винените срещи и живият контакт с потребителя.

© 2017 Avinissima

FInd us also here:

  • White
  • White Facebook Icon