Suche
  • Avinissima Wine Consulting

ЖЕНИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ВИНО I: СВЕТЛА (МАРЯН)


Avinissima Wine & Food Consulting е изцяло женски проект, посветен на откривателския дух в света на виното, добрата храна и пътуванията. През последните петнайсет години ние, Яна Петкова и Ирина Софранова, заедно и поотделно споделяме любовта си към виното с колеги, съмишленици, последователи и ученици. С ръка на сърцето можем да кажем, че сме намерили своето място под слънцето и горим за това, което правим. Непрекъснато срещаме отдадени на страстта си жени, които създават чудеса с ръцете и ума си: жените във виното. В България те са много (видими или невидими), а вината им са едни от най-добрите на страната ни.

Ще ви ги представяме периодично и се надяваме те да успеят да ви вдъхновят!

Ето и първата дама: Светла от изба Марян

"Родена съм в град Свищов, прекрасен малък град, разположен на брега на Дунав. Там завърших средното си образование и получих първите уроци по общуване с лозите. Малкият град, пълен с толкова много първи неща и събития в България – Първият освободен град в Руско-Турската война на 27 юни 1877 година, Първо Българско читалище, Първи Български хор, Първо Висше търговско училище (сега Стопанска Академия), обучаващо по застраховане - ме научи на обич и уважение към семейството, на почит към историята и традициите и на любопитство към новите неща. Родителите ми предадоха своята безкрайна откритост и честност към всички хора.

Завърших висше образование със специалност Право в СУ св.Климент Охридски и до 2010 година упражнявах професията на юрист.

Омъжена съм, с двама големи синове. Очаквам първата си внучка.

Свищов е ограден с хълмове, по които има стари лозя, създадени след Първата световна война. Баба ми разказваше как един предприемчив свищовлия поискал пленените по време на войната френски войници да работят за него. В замяна той осигурил храната и настаняването им. Колко са знаели и разбирали от засаждане на лози, никой не знае. Така са били създадени първите лозя около Свищов. Ние имахме един парцел от тези лозя. Бяха ориентирани на юг, с добро разстояние между редовете. На всеки декар лозе имаше и специално засадени акации, от тях правеха коловете. Също така на всеки два декара имаше подземен резервоар за вода – щерна по Свищовски. По-късно съпругът ми с откъслечните си познания по френски стигна до извода, че това си е цистерна. Ползваха водата за пръскане на лозите и за нищо друго. Нашето беше основно с десертен сорт – Афуз. Още търся това грозде....

Въпрос на чест и гордост за всеки свищовлия беше да има лозе, за което да се грижи и да прави вино, с което да се хвали.

Най-хубавото време от годината, свързано с лозето, беше гроздоберът. Обикновено в началото на октомври се събираха един куп приятели и ние – децата. За нас беше лека и приятна работа, запомнила съм кехлибарените гроздове и пълните касетки."

1. Какво е виното за теб?

Споделена емоция, голяма любов, предизвикателство и вълнение. Възможност да създаваш и експериментираш. Когато представям ново вино, винаги се опитвам да предам цялото вълнение, емоция и любов, които съм вложила в него.

2. Защо точно вино, а не кафе, уиски или джин например?

Обичам виното във всичките му проявления. Всеки път се вълнувам при посрещане на гроздето от новата реколта. Всеки път е различно и в същото време нещата се повтарят. Вълнува ме дългата история на виното, неговият живот в бутилката, как променя вкуса и характера си. Няма друга такава напитка.

3. Мислиш ли, че в България има двоен стандарт по отношение на заплащането и възможностите за реализация на жените?

Да, имаше двоен стандарат. Имам една такава история от началото на работата ми като юрист. Една наша колежка имаше голямо желание да постъпи в прокуратурата, а окръжният прокурор категорично не желаеше да назначава жени. Мотивът му беше – жените мислите само за децата и къщите си, децата ви боледуват и вие постоянно отстъствате, бързате да се прибирате. Тя обаче се яви на интервю и му заяви – Аз не съм омъжена, дори нямам и приятел, няма да отсъствам. А той – Но колежке, вие рано или късно ще се омъжите! За съжаление ми се струва, че и сега това мислене не е съвсем преодоляно.

Така се случи в моя живот, че винаги съм работила с повече мъже, отколкото жени. Аз специално никога не съм усещала двоен стандарт в моята работна среда и се радвам, че е така.

4. А специално във винения бранш?

Моите наблюдения са, че жените са по-малко като брой във винения бранш. Може бифизическата работа на моменти предопределя това. Струва ми се, че нашият бранш не прави изключение от типичното и общо поведение на работодателите. Все още има двоен стандарт, но е по-скоро изключение.

5. Кой кого откри: ти-виното или то-теб? Би ли описала пътя си от правото до лозето?

Не знам, може би винаги сме имали връзка – виното и аз. В началото беше романтично увлечение, после стана любов и интерес, а от десет години вече е професия и съдба.Винаги съм обичала виното, още от студентските си години. След това когато се срещнахме със съпруга ми, предадох и на него тази любов и страст. Така започна романтичната част от връзката ми с виното. От юридическата професия ми е останала практиката много да чета и да проучвам всяко нещо, с което се занимавам. И започнах да събирам и трупам знания за виното. Не бях сама, разбира се – двамата със съпруга ми преминахме през обикновеното любопитство до професионалния интерес. Започнахме да се интересуваме от производители, сортове, купажи и реколти. Опитвахме все повече и различни вина. Пътувахме, срещахме се с винарите. В този момент дойде любовта към виното – голяма и осъзната. После до професията на винар оставаше една крачка. Направихме я заедно.

6. Как един юрист се справя със законите на виното?

Правото е наука на логиката и правилата. Там всичко е точно описано, предвидено и няма място за импровизации. Логичното мислене, систематичната подготовка и дисциплината на юриста много помагат да се разберат и овладеят законите на виното. Те са малко по-различни - има мястоза творчество, въображение, и нужда от немалко търпение. Законите на виното дават възможност за експерименти, като често те възнаграждават за смелостта.

7.Как се роди идеята за Марян?

След години на любителски интерес може би просто й дойде времето. Пътувахме и посещавахме изби в България и Европа, и така стигнахме в Бургундия. В една от избите видяхме точно това – едно семейство се грижеше за лозето и произвеждаше вино, правеха го с радост и усмивка. Тогава се спогледахме с Илия и си казахме – защо не? Решението не беше лесно, нито бързо. Подходихме по нашия „юридически“ начин – с проучването и детайлната подготовка, за да можем да вземем важните решения – дали, кога, къде да основем избата, какви вина да правим, защо. Решихме и никога не сме се отклонявали от това решение, сами да работим в избата и да създаваме вината такива, каквито на нас ни харесват.

8.Ако разговаряш с човек, който никога не е чувал за вашата изба, кои са най-важните неща, които би му казала, за да го накараш да разбере идеите и философията ви?

Виното е продукт на човешките ръце. При създаването му влагаме цялата емоция и любов, които ние носим към виното. Стараем се да работим с превъзходно грозде, което да превърнем в отлично вино. Когато основахме избата, искахме да правим такива вина, с които да може приятно да протече една вечеря – от аперитива до десерта. Работим с респект към плодовете на земята и прилагаме минимална намеса при вината. Търсим изявата на сортовете и подчертаваме техните характерни и силни страни при създаване на вината. Горди сме да работим с местни сортове грозде – Димят и Мавруд, които са били отглеждани по нашите земи от столетия.

9.Къде се намира винарната в момента по отношение на развитието си? А къде искате да стигнете?

През тази година изба Марян става на 10 години. Постигнахме първоначалните си цели – вината ни да са добри, разпознаваеми и с постоянно качество. Получихме отлична оценка на работата си – нашето вино Maryan Reserve 2012 беше обявено за най-доброто вино на България, отличени сме и с много златни и сребърни медали от международни конкурси. На десетата си година вече работим с почти пълния капацитет на избата – произвеждаме 50-55 000 бутилки годишно. От пет години синът ни Петър е част от екипа на избата. Имаме още работа с местните сортове. Иска ни се да продължим да създаваме отлични вина.

Искаме да се докажем като една от водещите изби в България, а защо не и в Европа и света. Предстои ни по-доброто популяризиране на избата извън страната и доказване на качествата на вината ни на международния пазар.

10.Има ли други дами в екипа на Maryan и какви са техните отговорности? Ако няма, би ли искала да има?

Аз съм единствената дама в екипа, засега. При толкова много мъже наоколо, е добре да има една жена да ги организира и ръководи.

Много ми се иска дамите да сме повече, смятам че ще бъде много добре.

11.Трудно ли е да бъдеш дама в тази професия? Кои са най-съществените предимства и недостатъци?

Не е лесно. Средата в тази професия е предимно мъжка, нужно е да изградиш авторитет и да им дадеш повод за уважение.

Може би най-голямото предимство да си дама в тази професия е спокойствието и тактичността ни, но и способността да вземаме бързо важни решения. Недостатъците са свързани с факта, че не винаги можеш сама да свършиш едно или друго нещо в избата (примерно да измиеш съдовете отвън и отвътре така, както искаш). Ис това, че не винаги ни приемат сериозно.

12. Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?

Безспорно за мен това беше първата ни година в избата. 2011 година беше чудесна за гроздето и даде потенциал за отлични вина. А аз се запознах лично с всички нови машини, съдове, помпи в избата. Работехме по много часове всеки ден, след това си водех записки кое как е минало и се чудех защо. Изобщо нямах време за сън. Когато кампанията свърши, спах три дни. Вината се получиха отлични.

13. Коя е Светла, извън винения контекст?

Четяща и обичаща пътуванията личност. Обичаща планината през лятото и есента. Спокойна и много позитивна.

14. Виното запазена територия ли е? За кого?

Виното е запазена територия за всички, които го харесват и са готови да научат нещо ново. То е вселена – богата и многолика, всеки може да намери своя фаворит.

15. Кой / какво те вдъхновява?

Хубавата история. Любима мелодия. Любимите хора.

16. Има ли винена култура в България? Трудно ли се предава винено знание от жена?

Има и тя е доста противоречива и интересна. Като се започне от културата на правене и пиене на домашно вино и се стигне до задълбоченото познаване и дегустиране на емблематични сортове и вина от цял свят. Мисля, че ние в България имаме да извървим дълъг път до момента, в който ще можем да кажем че в страната има сериозна винена култура. Тук е и нашата роля (на всички нас, които произвеждаме вино или работим по един или друг начин с и за виното) – да показваме, разказваме и предаваме нашата емоция. Да насърчаваме хората в тяхното любопитство към напитката вино, към тези, които го създават и тези, които професионално го дегустират, описват и представят. Хубавото е, че все повече млади хора се обръщат към виното, интересуват се и опитват. Това ми дава надежда, че работим в правилната посока. Мисля, че ние жените сме способни по-добре да предадем виненото знание – много по-емоционални сме. А виното е емоция.

17. Кое е любимото ти вино, което те описва най-добре като личност и на което би се наслаждавала дълги години?

Шардоне – с баланса на плодовете, сладостта и свежестта, с ненатрапчивото усещане за твърдост от досега с бъчвите, със способността му да старее красиво.

18. С какви винени проекти ще бъде изпълнена 2020?

Предстои ни едно десертно вино от Димят, за да завършим серията вина от този деликатен и превъзходен местен сорт.

Правим оранжево вино от Димят – ще се опитаме да приложим два различни метода при ферментацията.

Мислим за още един местен сорт – когато си в България, трябва да отдадеш дължимото на гроздето, което е било тук и ще бъде още много години.

#Maryan #Марян #шардоне #женитевбългарскотовино #винарна

© 2017 Avinissima

FInd us also here:

  • White
  • White Facebook Icon