ЖЕНИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ВИНО VII: ЕКАТЕРИНА ГАРГОВА, WINE BRIDGES

Екатерина Гаргова е родена и омъжена в град Пловдив. Съпругът й, Атанас, работи в Стария град, а синът й Борис е отдаден на професията си готвач. Тя завършва образованието в родния си град през 1994 г. във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (сегашния Университет по хранителни технологии) със специалност „Технология на виното и високоалкохолните напитки“, а през 2009 г. придобива магистърска степен „Лозарство и винарство“ от Аграрния университет.

Екатерина е дългогодишен член на Управителния съвет на Съюз на енолозите в България /СЕБ/ до 2018 г., работила е активно в организацията на семинари, конференции и други събития на СЕБ. Била е член на дегустационни комисии на конкурси в страната и чужбина.

Ентусиазирана в работата с местни сортове Катя стартира проекта Wine Bridges, в който създава малки серии вина от тях. Тя е енолог на годината за 2010 г. в конкурс, организиран от Съюза на енолозите в България.

Нейният винен път тръгва от България, завърта я през Новия свят - Калифорния и Нова Зеландия, и минавайки през съседна Северна Македония, я връща отново в България и то в град Харманли, откъдето е родом баща й. За това си развитие тя споделя: „Считам това като знак от съдбата. След дълъг период като технолог-номад, вече се надявам на по-трайно установяване, близо до красивия ми роден Пловдив и семейството ми.“

1. Какво е виното за теб?

Начин на живот.

2. Защо точно вино, а не кафе, уиски или джин например?

Работата с виното е динамична и интересна. Всяка година се дели на две – новата календарна и новата реколта. За да се оформи виното преминава през различни процеси: бурна и тиха ферментация, спокойно отлежаване и изчакване за разкриване на същността му. Тези етапи са близки до човешкото развитие, те ми дават енергия и ме учат на търпение и спокойствие.

3. Кой кого откри: ти-виното или то-теб?

Аз избрах виното като специалност, после то избра мен. Открихме се с безкрайната си всеотдайност един към друг, продължаваме да се преоткриваме в пътя, който вървим и това е нашата съдба.

4. Мислиш ли, че в България има двоен стандарт по отношение на заплащането и възможностите за реализация на жените?

Фактът, че жената съчетава задълженията на домакиня с професионалното израстване, минава през майчински период е двоен стандарт в нейното съществуване. Виждаме доказани жени-професионалисти в различни сфери, така че щом има сили и желание, има и възможности.

5. А специално във винения бранш?

Най-силно усетих това веднага, след като завърших и започнах да търся работа. Сблъсках с проблема, че се търсят основно мъже, защото професията е тежка. Колкото повече откази получавах, толкова повече се амбицирах. С малко помощ, както много често се случват нещата и благоразположението на първият ми шеф, Марин Димитров, имах шанса да вляза в играта и много ценя това. От тогава нататък живея в шарения свят на виното. Имало е усещане за двоен стандарт, но като страничен фон, оставила съм го на по-ниско ниво и не пречи на желанието ми за работа. Щастливите моменти при създаване на виното са по-важни.

6. Как се роди идеята за WINE BRIDGES? Къде се намира проекта в момента по отношение на развитието си?

Идеята за WINE BRIDGES свързвам с тъжен период в началото на 2011 година, когато се разделих с прекрасния екип на Вила Любимец, ръководен през голяма част от времето от Ана Ташкова. Бяхме задружни и идейни, работехме като смазана машина. Месец май 2011 започнах работа в изба Попова кула, Северна Македония и там усетих невидимия мост, който виното създава, той ме държеше свързана с хората, останали в минал период на професионалния ми път. Така спонтанно и емоционално дойде името. Винените мостове даваха покой на емоциите, когато се чувствах сама и ме прехвърляха, където поискам и с когото поискам. Все още не бях решила какви вина ще правя под това име и есента на 2011 ме завъртя в обичайното кампанийно темпо, но в различна обстановка. Срещнах се с трудолюбиви и обичащи земята стопани, с местни македонски и балкански сортове, преживях интересни моменти при работата с четири непознати за мен до тогава. В същото това време продължаваше засаждането на нетипични за страната ни сортове и българските местни все още бяха на заден план, а аз като специалист нямах точна и ясна представа за много от тях. Заредих се с вяра и оптимизъм, че трябва да се върнем и оценим това, което бяхме оставили някъде по пътя в развитието на модерното винопроизводство. Обяснимо е защо първото вино от WINE BRIDGES е Вранец 2011, районът и реколтата ме вдъхновиха. Те ме изпратиха към останалите сортове: Мавруд, Гъмза, Памид, Рубин, Димят и ако не бях създала WINE BRIDGES, може би нямаше да имам възможността да се срещна професионално с някои от тях. Всички вина са в лимитирани количества, работени с елементи на експериментаторство, много често с повече ръчни операции, с нетрадиционни решения и много настроение. Вината са различни в реколтите и обикновено са свързани районите, в които съм работила. Ако имам идея, но нямам условия за осъществяване или просто ако нямам вдъхновение, пропускам реколта. Когато правиш вино за работодател се съобразяваш с други гледни точки и следваш определена фирмена стратегия. WINE BRIDGES е моето лично пространство в професионалния ми път, както напоследък накратко представям проекта.

Ще продължа работата в WINE BRIDGES като работя с различни местни сортове и прилагам различния подход към тях.

7. Има ли други дами в екипа на WINE BRIDGES и какви са техните отговорности?

Винени мостове е един малък самостоятелен проект. Както вече казах произвежданите бутилки са малко, но хората и историите около вината са много. Оценявам труда на всеки един човек, оставил част от своя професионализъм и любов във вината на WINE BRIDGES, но тук въпросът е за дамите и ще изброя четири важни за мен. Те са примери за винени професионалистки, обичам ги всички и искам да присъстват в това интервю: Нана Сукара – енолог в Попова Кула, Северна Македония, с нея имаме много силна връзка, която се създаде през македонския ми период. Костадинка Рахова-Димитрова – енолог във Вила Юстина, заедно сме от 2005, когато тя правеше първите стъпки във винарството, щастлива съм, че виното ни свърза за цял живот. Моника Кенарова – енолог във Винарска къща Левент, с нея имаме сравнително млада връзка, но сякаш винаги сме се познавали от векове. Марина Кръстевска – енолог в Мовино, Северна Македония, заедно сме преминали бурни професионални и лични моменти. Освен мъжки момичета и колеги в професията, виното ни направи приятелки. Нашите срещи и разговори са свързани с професионални теми, житейски проблеми и преживявания, или най-обикновено женско бъбрене.

8. Трудно ли е да бъдеш жена в тази професия? Кои са най-съществените предимства и недостатъци?

Всяка жена, отдадена на професията си изпитва трудности. Ние работим на два фронта, съчетаваме емоции и отговорности, както в семейството, така и в професията. Заложено, заради майчинския инстинкт у жената, е да успява да обхване и върши няколко неща наведнъж, отговорностите на домакиня я карат да влезе във всеки детайл на работата, като в същото време действията са обосновани и организирани. Всичко изброено, в съчетание с женската интуиция, всеотдайност в любовта си към професията и радост към малките детайли, дава предимства. Женската емоционалност намирам същевременно за плюс и минус.

Голямо предимство в избора ми на професия е, че от плахо и слабо момиче, се превърнах в смела жена.

9. Виното запазена територия ли е? За кого? Какво мислиш за представянето на жените на винената сцена в България?

Веднага, когато стартирах в този бранш се срещнах и работих с Люба Куманова и Вили Христева, които бяха с 30 години по-големи от мен. Видях достойно представяне в ролята на две професионалистки и жени в територията, която някои хора се мъчеха да ме убедят, че е мъжка. Когато пътувах и работих извън България, видях жените в новия винен свят – спокойни, уверени и необременени с предразсъдъци.

Винарството ме научи да работя сред повече мъже в две роли: като ръководена от тях или самата аз - като ръководител на екип.

През по-голямата част от развитието си съм работила с директори-мъже и тази територия си е по-запазена за тях. Попадала съм на разбиране и равнопоставеност, била съм и в ситуация на авторитарен режим на управление и съм се блъскала като в стена.

Да ръководиш екип от силния пол пък е друго предизвикателство. Важен принцип за мен е да умееш да впрегнеш положителните страни на всеки един от екипа в постигане на крайната цел. При работата с мъже трябва да намериш най-силната страна на всеки от тях, когато показват най-доброто от себе си те се чувстват спокойни, имат ти доверие и води общото дело до успех.

Винената сцена на България е пълна с жени, представящи се на изключително професионално ниво, като започнем от професията агроном, минем през винар и стигнем до маркетинга и винената журналистика. А когато се случи екипно да работят жени, се оформя заряд с емоции и щури идеи.

Виното принадлежи на всички, които го обичат и могат да се му отдадат изцяло. Виното, както семейството и любовта, са територии на съвместно съжителство между мъже и жени, където трябва да имаме търпението и спокойствието да осъзнаем важността на ролите си и това, че един без друг не можем.

10. Има ли винена култура в България? Трудно ли се предава винено знание от жена?

При изграждането на винена култура важна роля играе ресторантьорската култура. Често имам чувството, че клиенти на ресторантите имат по-висока винена култура от тези, които предлагат услугата. Ресторантьорите много често се ръководят от цената, не предоставят разнообразие и право на избор, слагат прекалено високи надценки на вината. Повсеместно цари незачитане на локалното производство, което е неуважение към местните производители и недобро представяне пред чужди туристи. Като пример: ресторант в Северна България продава вина само от района на Стара Загора и Нова Загора и нито едно вино от региона, или ресторант в южното Черноморие, предлага вина от Югозападна България и няма вино от Черноморския регион. В изграждането на винената култура в България, първото важно нещо е да се познава местното, българското. Усилията на производители, търговци и ресторантьори трябва да са съвместни. В тези усилия освен финансови резултати трябва да има доза ентусиазъм.

За виненото знание трябва да се запали първоначална искра, което жените успешно могат да направят. Имаме много примери в България, като не мога да не отбележа Неда Проданова, която започна първите курсове за дегустационни умения. Повечето винени гидове у нас са жени, много са ентусиастките, пишещи и говорещи за вино, и организиращи групи любители на виното.

11. Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?

Създаването на Wine Bridges. След период на пътуване, за да науча повече за винарството на Новия свят и да го отразя в работата си, направих остър завой към опознаване на изоставените местни сортове.

12. Коя е Екатерина, извън винения контекст?

Жена със своите силни и слаби страни. Като зодия везни търся равновесието, затова умея да отстъпвам, но има моменти, в които блюдата на везната се разклащат преди отново да заемат състояние на равновесие.

Аз съм дъщеря, сестра, съпруга, майка, чакам да дойде ред и за баба. Щастлива съм, когато се съберем със семейството за почивка, обичам да пътувам и с приятелите да споделяме удоволствието от посещението на красиви места. Важно е за мен да има поводи за усмивки или да създавам такива за околните.

Останах с неосъществената си момичешка мечта да бъда балерина, но обичам да танцувам и впусна ли се в танца е до полуда.

13. Кой / какво те вдъхновява?

Много неща и дай боже, да ги откривам още, защото вдъхновението е основна движеща сила в живота: прекрасните моменти, радостите в семейството, красивите гледки, пътуванията, природата, изкуството, музиката, усмихнатите хора.

В професията имам различни вдъхновения, свързани с хора, вина, сортове грозде и много преживявания около самата работа.

Във винарството всяка нова реколта е ново вдъхновение, ново начало и път за изминаване.

Преди няколко години последната вечер преди старта на гроздобера преживях едно странно вълнение. Останах сама във винарната, за да завърша нещо и преди да си тръгна застанах да се насладя на спокойствието и на подготвената за новото начало зала. Огледалният блясък на измитите празни съдове режеше тишината. Неподвижния и безмълвен декор от помпи и машини стоеше по местата си. На другия ден щеше да се вдигне завесата, всеки да е заел мястото на сцената и да започнем премиерата на реколтата в целия си блясък. Очакването и радостта, че съм част от голям спектакъл, това беше моето вдъхновение тогава.

14. Кое е любимото ти вино, което те описва най-добре като личност и на което би се наслаждавала дълги години?

Търся хубавите неща в живота и всеки негов период, било той успешен или труден.

Розето, без да има претенции да бъде сериозно вино, с красивата палитра от цветове и омайващи аромати е празник за сетивата. Обичам да гледам розето, да се наслаждавам на неговите цветови нюанси и вглеждането в чашата ми действа като да погледна през розови очила.

15. С какви винени проекти и предизвикателства ще бъде изпълнена 2021?

От месец май 2020 съм част от малкия екип на фирма Росалеа, в която инвеститорите са от Чехия. Към момента разполагаме със 100 декара лозя в с. Шишманово, гр. Харманли, основно с червени сортове. Предстои изграждане на малка винарска изба с капацитет, осигуряващ преработката на суровината от собствените масиви. В голямата част от професионалния ми път в екипите, в които съм работила е имало млади хора. Те ме зареждат с енергия и ентусиазъм. Сега съм щастлива да работя с Анелия Павлова, агроном на лозето – млада, енергична, смела и отговорна, и най-важното подхожда с изключителна любов и разбиране към всяка отделна лозичка. Реколта 2020 е първа реколта, в която винифицираме, живот и здраве скоро ще покажем нещо интересно.

Така че новото предизвикателство пред мен е нов старт – от първо плододаване на лозята и от изграждане на винарската изба.

От тази година, когато имам време, се включвам и в събития по популяризиране на виното и обогатяване на винената култура. Заедно с Красимира Кодукова организираме Пловдивски Винодеен клуб. Надявам се през 2021 да имаме възможност за повече събития.

С Wine Bridges обичам да изненадвам дори и себе си, не искам да правя предвиждания. Тази година не успях да осъществя една идея за розе и се надявам да я реализирам следващата.