А, Б, Вино - винен пътеводител и още нещо...

А, Б, Вино – книгата на Яна Петкова е рядко срещана комбинация от задълбочен подход и изчерпателност. Едва ли в България има съвременен винен човек, който да може да „опакова“ виненото знание по такъв лек и пъстър начин.

Смислено и с увлекателен тон А, Б, Вино на Gourmet Publishing запознава по естествен начин читателя с виното, освобождава от предразсъдъци и страхове, че напитката на Дионисий е нещо, от което трябва „да се разбира“ и само малцина го умеят; събужда любопитство и настройства авантюристично и откривателски; научава как да правим информиран избор на вино. Накратко А, Б, Вино достига и до най-отдалечените от темата и може да превърне всекиго в страстен винолюбител.

..."Много и противоречиви мисли се въртят в главата ми, сядайки да пиша тази книга, между които „Дали / защо аз?“ и „Защо книга?“, но съмнението в достатъчността на своите знания и опит, казват, е характерно за всички, освен за самонадеяните и не особено умните. Пиша тази книга и се надявам любезните читатели да я държат в ръцете си поради една единствена причина: любовта към виното.

За мен от години няма друга напитка освен виното. Да, малцовите уискита и занаятчийската бира са сигурно също толкова интересни, но за мен не толкова сложни, многопластови и облагородяващи като виното. Испанският философ Хосе Ортега и Гасет го е казал преди повече от сто години: „Виното е космически проблем“. Виното е напитка, заради която територии са сменяли владетелите си и царе са залагали репутацията си, виното разказва за земята, от която идва с гласа на хората, които са го направили. То е библейско, някак си умозрително и всеки път когато си мислиш, че най-накрая си го разгадал, то те атакува от неподозиран ъгъл. Обожествявано и считано за мистично, виното е най-често присъстващата напитка в изобразителното изкуство от древността насам, а Дионисий, в ролята си на бог на виното и театъра, е най-младият и, логично, най-весел бог в гръцкия пантеон.

Съзнателният ми път към виното започна сравнително късно, на около 16-годишна възраст (не съм винарско чедо), когато в резултат на правилната посока, която, според баща ми, беше приело професионалното ми ориентиране, попаднах в Техникум по химическа промишленост и биотехнологии, в специалност „Биотехнологии“. Едно от първите неща, които батковците от горните курсове ни показаха как да си правим с подръчни средства от лабораторията, беше приемливо (не)отровен алкохол, за останалите неща ще запазя благоприлично мълчание. В началото на всяка учебна година от определени помещения се носеше миризма на вино, оцет или ракия, в зависимост от това кой от преподавателите и прилежните ученици докъде в дебрите на химията беше стигнал.

При завършването си трябваше да избера тема за дипломна работа и след мигновено отхвърляне на темите за производство на хляб и кисело мляко, останаха тези за бира и вино. Нямах съмнение коя ще е темата, защото макар и фактите за виното да бях научила в това училище, то първите сочни и ароматни представи за вино се бяха формирали в главата ми още в крехка детска възраст, благодарение на стотици препрочитания на „Тримата мускетари“ от Александър Дюма. Още преди да знам каквото и да било за вината на Лоара или Бургундия знаех, че анжуйското вино е тънко, а бургундското трябва да е много добро, щом Атос решава да се заключи в изба пълна тъкмо с него.

По-късно, намирайки се на професионален и житейски кръстопът, се отправих към Австрия. Именно там, на посрещането на една Нова Година в градчето Кремс, по време на което танцуването на валс се редуваше с хапване на парчета месо от свинска глава от поднос в средата на масата, се случи моят контакт с космическото (казват, че всеки винен човек има такъв) или по-точно с вината на братята Кнол (Knoll) от Вахау. Съществото ми беше абсолютно озадачено от факта, че има такива изумяващи вина, за които то нищо не знае. Зарових се в интернет, за да проуча възможностите за винено образование, но не такова за технолог (четири години в „Химията“ бяха заситили интереса ми към въглеводородите и техните производни), намерих страницата на WSEТ (Wine and Spirit Education Trust)и от там нататък спирането беше трудно. През 2009 година се дипломирах от Австрийската винена академия, клон на WSET, с титлата „Винен академик“ или степен WSET Diploma. Много преди това бях започнала своята винена работа, къде повече, къде по-малко успешна, но винаги отдадена на идеята, че виното заслужава да бъде опознато и обичано, оценявано, а не критикувано и наказвано.

Каква точно е моята работа? Често ми е трудно да отговоря на въпроса с една дума и обикновено казвам, че тя е вино – всичко, освен правенето му. Кои части обичам най-много от нея? Дегустирането и преподаването.

Първото, защото е най-смиряващото професионално и емоционално преживяване, което може да се случи на всеки, който смята себе си за професионалист. Всичко, което си мислите, че знаете може да бъде поставено на сериозно съмнение в най-изненадващия момент в кариерата ви – това бих си позволила да кажа на тези, които идват след мен и имат желание за професионална изява във виното.

Второто, защото знания и занаят трябва да се предават, в това няма съмнение и образованият човек е този, който гледа напред.

За повече от петнайсет години дегустиране, оценяване, писане, продаване и обучение на тема „Вино“ мога откровено да кажа, че обичам виното толкова силно, колкото в първия момент, в който осъзнах, че ще имам дълга връзка с него. Безспорно обичам да се наслаждавам на това, което е в чашата ми, но историите, земята, случките и хората около виното за мен са толкова интересни, колкото вкусовете му. Дали ни събира или кара да дискутираме, виното никога не ни оставя равнодушни, то вълнува и интригува. Освен споделянето на тази любов с вас, целта на тази книга е:

- да ви покаже виното по естествен и разбираем начин;

- да ви освободи от предразсъдъци и страхове, че виното е нещо, от което трябва „да се разбира“ и само малцина го умеят;

- да събуди любопитството ви и да ви настрои авантюристично и откривателски;

- да ви научи как да правите информиран избор при купуването на вино;

- да можете да отговорите не само на въпроса дали харесвате дадено вино, но и да обясните защо?"

Ако искате да направите нестандартен винен подарък, ще намерите А, Б Вино във VintageClub с автограф (напишете, че искате автограф в полето забележка, което се намира в долната част на екрана при стъпката начин на плащане) и отстъпка.